„Надникване в Русия. Археология на забравените факти
Автор: Петко Тодоров
Следвайте " Гласове " в
Много нови неща ни споделя книгата на Христо Георгиев от поредицата „ Черно на бяло “
Беше април 1969 година, първият семинар на списание „ Родна тирада “. Минаха креативните диалози и Георги Джагаров даде прием в ресторант „ България “. Почна да приказва, приказва, приказва и в един миг сподели: " Сега всеки от вас да ми изрецитира едно свое стихотворение! ".
И рецитацията потегли в противоположна на часовниковата стрелка посока към софрата. И бързо стигна до Христо Георгиев. Той се показа и съобщи: „ Аз пред лимонада свои стихове не декламирам! “. Григор Ленков, заместител основен редактор на „ Родна тирада “ се обади от другия завършек на софрата: „ Рецитирай тогава ЗАД лимонада “. Но Джагаров извика келнера и се разпореди: „ Червено вино! “. „ Другарю Джагаров, това са възпитаници! “, обади се по-силно Григор Ленков. „ Те са поети “, постави точка на диспута Джагаров. И Христо Георгиев, и останалите след него рецитирахме с чаша алено вино.
Писателят Христо Георгиев
Разказвам случката с цел да напомня, че Христо Георгиев е изначално собственик на безкомпромисната позиция.
Защо " Дядо Иван "? Защото „ дядо “-то синтезира уважителност и фамилиарност в наименуване на всепризнатия: Дядо епископ, Дядо Господ, Дядо Коледа, Дядо Славейков, Дядото Благоев. Проблемът е, че тук всепризнанието е обвързано изначално с геостратегии. Дали е можело иначе – не знам. И оттова потегля двоичността в прекарването на " Дядо Иван ". И драматизмът. Но не е единствено това. Вижте Васил Левски: „ Дай Боже да помогне и да подпише бар за нашата република, в случай че техните републиканци гони и санкционира до гибел в окната “ – за съветския цар, откъс от писмо на Апостола. Под „ окна “ следва да се схваща „ решетки “. И от кое място тази алтернатива?
Левски показва във допустимо най-жестокия прав текст: „ Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „ демократска република “ и сформира партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се смятат за неприятели на отечеството ни и ще се санкционират със гибел “.
Това е откъс от „ Наредата “. От позицията на Левски до записаното във вестникарските репортажи на Лев Троцки е една ръка идеологическо разстояние. Та руските революционни песни се извършват по-добре на работническите вечеринки в България, в сравнение с в Русия. Може би най-драматичната алтернатива в наличието на " Дядо Иван ". Която кристализира в драмата на воин от книгата на Христо Георгиев: военачалник Владимир Заимов. Изборът за него е Русия или антикомунизъм. Заимов избира Русия. Има го в обнародваните от щерка му документи.
Качество на книгата „ Надникване в Русия “ е, че не се чете еднопланово. Сигурен съм, че освен аз узнавам от нея много от обстоятелствата за съдбовното място на Русия в българската история. Но се закачих за прекарването на Русия тъй като ми се коства, че към сегашен ден книгата отваря очите за освен това. Споменатите нагоре образци съзнателно не са от нейните страници с цел да подчертая широтата на казуса.
Русофобията се оказа самоопределение на дребната буржоазия. Не, че е нещо ново. Дребната буржоазия се самоопределя и през русофобството – тя е нещо друго от простолюдието. Нищо нездравословно до тук – самоопределянето на дребната буржоазия е фактор за здравословния статус на публичния дух. Проблемът е в мейнстрийма. Той се образува от дребната буржоазия по неин усет. Тя се претърпява посредством менстрийма. И тук деленето „ русофили-русофоби “ става проблем. Русофилството не се вписва в мейнстрийма. Забележете, че агресивността в отношението „ фили-фоби “ се господства от русофобите. Обективно събитие в подтекста на мейнстрийма. Мейнстриймът заличава особено националното. Дори когато национални белези се експлоатират от него – примерно уклоните на плакатния национализъм. Такава е неолибералната теория. Онзи драматизъм се затисна под елементарна телевизия.
И ето я книгата на Христо Георгиев. Със задача, сложена в заглавието на рубриката „ Черно на бяло “ и дефинирана напълно тъкмо в предговора: припомняне на историята. Но историческият факт е артикул и на прекарването, а прекарването е артикул и на историческия факт. Книгата не се вписва в мейнстрийма. Просто тъй като не е „ фобска “ и нейният прочит е в основополагащото прекарване на Русия от българите. Което не беше инструмент за самоопределение на групи от българите. Тази книга е против мейнстрийма тъй като е в достоверно българското прекарване. Тя е достоверно българската книга.
И още. Имам визия за седмичното вестникарско писане. Христовото не е „ седмична колонка “, която да измислиш в метрото и да натракаш за 10 минути. То е прекачване на десетки, а може би и на стотици страници. Откриване е на наложително малко известни, само че доста значими исторически обстоятелства. Археология е на забравени текстове. И обсъждане, което тук-там стига до сюжет за документален филм. Сигурен съм, че триумфът на тези текстове се дължи и на писателското перо на създателя.
Рубриката „ Черно на бяло “ е артикул на завладяващ и смъртоносен работен темп. Искам трудоспособността и ищахът на Христо Георгиев за нея да ме надживеят. Нощем, когато се постанова да се сдобря с нервите си с цел да заспя, изпивам новия му текст като чаша бяло вино.
20 Ное 2022200218 Ное 2022140813 Ное 2022332412 Ное 202269009 Ное 2022323525 Окт 20223995КоментариФеликс Едмундович26 Ное 2022 10:08ч.
Русия не е Съюз на съветските социалистически републики, както и Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не е бил Русия. Всички доста добре знаят, че русофилите по света са в действителност съветофили.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Проблемът е в мейнстрийма. Той се образува от дребната буржоазия по неин усет.26 Ное 2022 11:35ч.
Днес, 2022, това изказване просто се разминава с обстоятелствата. Дребната буржоазия, както по света, по този начин и в България е качена на столчето за бесене. Либерал-фашисткият мейнстрийм сапунисва интензивно въжето на дребната (и средната) буржоазия, работи се по нейното заличаване. Защо? Защото точно тя, с нейната икономическа автономия, може да съобщи някакви позиции, разнообразни от тези на либерал-фашистите, трансхуманисти. Буржоазията през днешния ден е консервативна и реакционна, тя желае опазване на обичайното, на Старото Нормално! На старите полезности и порядки. Именно либерал-фашистите, глобалистки прислужници, флиртуват с масите! Организират " ми ту ", " блек лайф мада ", " кълчър кансел ", и джендър революцията. Масите, невежите, са мотор на тази световна уродщина. Масите сами надяват през днешния ден цифровия си ярем, под подправените лозунги на либерастите... Затова дефиниции като " буржоазията през днешния ден е русофобска " са лишени от смисъл. Буржоазията може да е русофобска, а може и да е русофилска, а най-често е индефирентна по отношението фили-фоби. Освен това да не се не помни че Русия през днешния ден е безспорна капиталистическа страна! Със своята буржоазия (едрата са олигарсите) и това още повече усложнява дефинирането на " русофили-русофоби ". Кого харесва българинът? Простия съветски селяндур от забутано сибирско селце? Или Абрамович? Ако някой се измъкне с номера " Българинът харесва Путин! ", да му напомним ли чий олигарх е Абрамович (и освен той)? Кой бе путиновият делегат за водене на договаряния с укронацистите в Истанбул? Аз като русофил за кого да притискам палци? За Путин-Абрамович (+ Греф, Набиулина, Анна Попова, Кудрин и така нататък ) или за елементарния съветски мужик? На кого да се надявам? Кой взема геополитическите решения, които касаят и България?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати paradigma26 Ное 2022 12:29ч.
Днес тъкмо дребната и междинна буржоазия е русофобска по дифолт. Това е по този начин поради аутсорсинга, европрограмите, образованието, секънд хенд потреблението и така нататък Олигарсите са крипторусофили.Така ще, до момента в който Западът господства технологически,финансово и културно.Дано силата да е с Русия, само че не Русия на Путин и Набиулина.Дано Ванга да е права,че другояче неприятно.....
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати thenewone26 Ное 2022 13:49ч.
Пак парадигмата " Русия с Путин - Русия без Путин ". Не знам какво им става на либерал-филистерите. Днешна Русия, по този начин както се дефинират самите руснаци, е немислима без Путин. И какво прави Набиулина в тази картинка? За нейната работа съдим по положението на рублата. А тя е в доста положително здраве. Други са проблемите, главният е, че са доста.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Виктор26 Ное 2022 14:59ч.
Много тъкмо и правилно написано за това което е лебедовото езеро!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати old_beggar26 Ное 2022 14:32ч.
...не бива да се не помни: сатанистът и притежател на „ евро-атлантически полезности “ Дейвид Рокфелер (преди да отпътува дефинитивно на оня свят) си е купувал 8 пъти „ съвместими “ сърца, принудително изтръгнати от сърби, босненци и афганци и доставени му от нашите „ правилни US съдружници “, за бъдат от време на време трансплантирани в неговата към този момент гниеща мумия...
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани24 Ное 202227519 Ное 202279218 Ное 2022238724 Sep 20222984
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Следвайте " Гласове " в
Много нови неща ни споделя книгата на Христо Георгиев от поредицата „ Черно на бяло “
Беше април 1969 година, първият семинар на списание „ Родна тирада “. Минаха креативните диалози и Георги Джагаров даде прием в ресторант „ България “. Почна да приказва, приказва, приказва и в един миг сподели: " Сега всеки от вас да ми изрецитира едно свое стихотворение! ".
И рецитацията потегли в противоположна на часовниковата стрелка посока към софрата. И бързо стигна до Христо Георгиев. Той се показа и съобщи: „ Аз пред лимонада свои стихове не декламирам! “. Григор Ленков, заместител основен редактор на „ Родна тирада “ се обади от другия завършек на софрата: „ Рецитирай тогава ЗАД лимонада “. Но Джагаров извика келнера и се разпореди: „ Червено вино! “. „ Другарю Джагаров, това са възпитаници! “, обади се по-силно Григор Ленков. „ Те са поети “, постави точка на диспута Джагаров. И Христо Георгиев, и останалите след него рецитирахме с чаша алено вино.
Писателят Христо Георгиев
Разказвам случката с цел да напомня, че Христо Георгиев е изначално собственик на безкомпромисната позиция.
Защо " Дядо Иван "? Защото „ дядо “-то синтезира уважителност и фамилиарност в наименуване на всепризнатия: Дядо епископ, Дядо Господ, Дядо Коледа, Дядо Славейков, Дядото Благоев. Проблемът е, че тук всепризнанието е обвързано изначално с геостратегии. Дали е можело иначе – не знам. И оттова потегля двоичността в прекарването на " Дядо Иван ". И драматизмът. Но не е единствено това. Вижте Васил Левски: „ Дай Боже да помогне и да подпише бар за нашата република, в случай че техните републиканци гони и санкционира до гибел в окната “ – за съветския цар, откъс от писмо на Апостола. Под „ окна “ следва да се схваща „ решетки “. И от кое място тази алтернатива?
Левски показва във допустимо най-жестокия прав текст: „ Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „ демократска република “ и сформира партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се смятат за неприятели на отечеството ни и ще се санкционират със гибел “.
Това е откъс от „ Наредата “. От позицията на Левски до записаното във вестникарските репортажи на Лев Троцки е една ръка идеологическо разстояние. Та руските революционни песни се извършват по-добре на работническите вечеринки в България, в сравнение с в Русия. Може би най-драматичната алтернатива в наличието на " Дядо Иван ". Която кристализира в драмата на воин от книгата на Христо Георгиев: военачалник Владимир Заимов. Изборът за него е Русия или антикомунизъм. Заимов избира Русия. Има го в обнародваните от щерка му документи.
Качество на книгата „ Надникване в Русия “ е, че не се чете еднопланово. Сигурен съм, че освен аз узнавам от нея много от обстоятелствата за съдбовното място на Русия в българската история. Но се закачих за прекарването на Русия тъй като ми се коства, че към сегашен ден книгата отваря очите за освен това. Споменатите нагоре образци съзнателно не са от нейните страници с цел да подчертая широтата на казуса.
Русофобията се оказа самоопределение на дребната буржоазия. Не, че е нещо ново. Дребната буржоазия се самоопределя и през русофобството – тя е нещо друго от простолюдието. Нищо нездравословно до тук – самоопределянето на дребната буржоазия е фактор за здравословния статус на публичния дух. Проблемът е в мейнстрийма. Той се образува от дребната буржоазия по неин усет. Тя се претърпява посредством менстрийма. И тук деленето „ русофили-русофоби “ става проблем. Русофилството не се вписва в мейнстрийма. Забележете, че агресивността в отношението „ фили-фоби “ се господства от русофобите. Обективно събитие в подтекста на мейнстрийма. Мейнстриймът заличава особено националното. Дори когато национални белези се експлоатират от него – примерно уклоните на плакатния национализъм. Такава е неолибералната теория. Онзи драматизъм се затисна под елементарна телевизия.
И ето я книгата на Христо Георгиев. Със задача, сложена в заглавието на рубриката „ Черно на бяло “ и дефинирана напълно тъкмо в предговора: припомняне на историята. Но историческият факт е артикул и на прекарването, а прекарването е артикул и на историческия факт. Книгата не се вписва в мейнстрийма. Просто тъй като не е „ фобска “ и нейният прочит е в основополагащото прекарване на Русия от българите. Което не беше инструмент за самоопределение на групи от българите. Тази книга е против мейнстрийма тъй като е в достоверно българското прекарване. Тя е достоверно българската книга.
И още. Имам визия за седмичното вестникарско писане. Христовото не е „ седмична колонка “, която да измислиш в метрото и да натракаш за 10 минути. То е прекачване на десетки, а може би и на стотици страници. Откриване е на наложително малко известни, само че доста значими исторически обстоятелства. Археология е на забравени текстове. И обсъждане, което тук-там стига до сюжет за документален филм. Сигурен съм, че триумфът на тези текстове се дължи и на писателското перо на създателя.
Рубриката „ Черно на бяло “ е артикул на завладяващ и смъртоносен работен темп. Искам трудоспособността и ищахът на Христо Георгиев за нея да ме надживеят. Нощем, когато се постанова да се сдобря с нервите си с цел да заспя, изпивам новия му текст като чаша бяло вино.
20 Ное 2022200218 Ное 2022140813 Ное 2022332412 Ное 202269009 Ное 2022323525 Окт 20223995КоментариФеликс Едмундович26 Ное 2022 10:08ч.
Русия не е Съюз на съветските социалистически републики, както и Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не е бил Русия. Всички доста добре знаят, че русофилите по света са в действителност съветофили.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Проблемът е в мейнстрийма. Той се образува от дребната буржоазия по неин усет.26 Ное 2022 11:35ч.
Днес, 2022, това изказване просто се разминава с обстоятелствата. Дребната буржоазия, както по света, по този начин и в България е качена на столчето за бесене. Либерал-фашисткият мейнстрийм сапунисва интензивно въжето на дребната (и средната) буржоазия, работи се по нейното заличаване. Защо? Защото точно тя, с нейната икономическа автономия, може да съобщи някакви позиции, разнообразни от тези на либерал-фашистите, трансхуманисти. Буржоазията през днешния ден е консервативна и реакционна, тя желае опазване на обичайното, на Старото Нормално! На старите полезности и порядки. Именно либерал-фашистите, глобалистки прислужници, флиртуват с масите! Организират " ми ту ", " блек лайф мада ", " кълчър кансел ", и джендър революцията. Масите, невежите, са мотор на тази световна уродщина. Масите сами надяват през днешния ден цифровия си ярем, под подправените лозунги на либерастите... Затова дефиниции като " буржоазията през днешния ден е русофобска " са лишени от смисъл. Буржоазията може да е русофобска, а може и да е русофилска, а най-често е индефирентна по отношението фили-фоби. Освен това да не се не помни че Русия през днешния ден е безспорна капиталистическа страна! Със своята буржоазия (едрата са олигарсите) и това още повече усложнява дефинирането на " русофили-русофоби ". Кого харесва българинът? Простия съветски селяндур от забутано сибирско селце? Или Абрамович? Ако някой се измъкне с номера " Българинът харесва Путин! ", да му напомним ли чий олигарх е Абрамович (и освен той)? Кой бе путиновият делегат за водене на договаряния с укронацистите в Истанбул? Аз като русофил за кого да притискам палци? За Путин-Абрамович (+ Греф, Набиулина, Анна Попова, Кудрин и така нататък ) или за елементарния съветски мужик? На кого да се надявам? Кой взема геополитическите решения, които касаят и България?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати paradigma26 Ное 2022 12:29ч.
Днес тъкмо дребната и междинна буржоазия е русофобска по дифолт. Това е по този начин поради аутсорсинга, европрограмите, образованието, секънд хенд потреблението и така нататък Олигарсите са крипторусофили.Така ще, до момента в който Западът господства технологически,финансово и културно.Дано силата да е с Русия, само че не Русия на Путин и Набиулина.Дано Ванга да е права,че другояче неприятно.....
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати thenewone26 Ное 2022 13:49ч.
Пак парадигмата " Русия с Путин - Русия без Путин ". Не знам какво им става на либерал-филистерите. Днешна Русия, по този начин както се дефинират самите руснаци, е немислима без Путин. И какво прави Набиулина в тази картинка? За нейната работа съдим по положението на рублата. А тя е в доста положително здраве. Други са проблемите, главният е, че са доста.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Виктор26 Ное 2022 14:59ч.
Много тъкмо и правилно написано за това което е лебедовото езеро!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати old_beggar26 Ное 2022 14:32ч.
...не бива да се не помни: сатанистът и притежател на „ евро-атлантически полезности “ Дейвид Рокфелер (преди да отпътува дефинитивно на оня свят) си е купувал 8 пъти „ съвместими “ сърца, принудително изтръгнати от сърби, босненци и афганци и доставени му от нашите „ правилни US съдружници “, за бъдат от време на време трансплантирани в неговата към този момент гниеща мумия...
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани24 Ное 202227519 Ное 202279218 Ное 2022238724 Sep 20222984
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ